КИКО̀ТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Смея се високо и продължително. Йовков обичаше здравия български хумор и сам биваше духовит — когато излизаше от обикновената си студена затвореност .. Тогава се разприказваше и сам се кикотеше на духовитостите си. Й. Стратиев, СбАСЕП, 382. Виж как си припкат и играят децата, как са весели, как се смеят и кикотят! Т. Влайков, БСК I, 513. Пред вратите по земята се курдисвали по-възрастните софиянки и бабите. Проточили крака, те приказвали, кикотели се и одумвали всеки минувач. П. Мирчев, К, 37.